Мрачен затвор

Лутам се, диря свое пространство,
срещам хора усмихнати, щастливи,
ала се чувствам все едно изпратена във странство,
сякаш съм мъртва, а те единствени са живи.

Как искам да усетя радостта,
но това е само илюзия, блян.
Как искам в мен да закипи страстта
и да видя света в цветове облян.

А живея в тъмен и мрачен затвор,
не виждам светлината в тунела.
Търся, но не намирам отвор.
Нима съдбата вярата ми е отнела?