Мрачен затвор
Лутам се, диря свое пространство,
срещам хора усмихнати, щастливи,
ала се чувствам все едно изпратена във странство,
сякаш съм мъртва, а те единствени са живи.
Как искам да усетя радостта,
но това е само илюзия, блян.
Как искам в мен да закипи страстта
и да видя света в цветове облян.
А живея в тъмен и мрачен затвор,
не виждам светлината в тунела.
Търся, но не намирам отвор.
Нима съдбата вярата ми е отнела?
© Людмила Колева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
