Мъгла гъста бавно задушава

Сухите, пусти поля

Стонове агонични нейде

В далечината бавно отекват

Души неспокойни, изгубени

Лутайки се постeпенно изчезват

Фигури и сенки бродят

Редом с тъмнината

Мрачен демон от дълбините адски

Се надига и със рев ужасяващ

На колене всяка жива твар,

В чест на своето величие, принизява

О, Велики демоне!

О, Господярю на мрака!

Приеми нас – изчадията нищожни

Във своето царство вечно...

на Вик