Мрачният господар

Poetry

1K 0 0

Мъгла гъста бавно задушава

Сухите, пусти поля

Стонове агонични нейде

В далечината бавно отекват

Души неспокойни, изгубени

Лутайки се постeпенно изчезват

Фигури и сенки бродят

Редом с тъмнината

Мрачен демон от дълбините адски

Се надига и със рев ужасяващ

На колене всяка жива твар,

В чест на своето величие, принизява

О, Велики демоне!

О, Господярю на мрака!

Приеми нас – изчадията нищожни

Във своето царство вечно...

на Вик

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0