Мрак...
Звънец звъни,
камбаната бие,
старо вино в избата гние,
гният и костите нейде в полето,
в мене отдавна изсъхнало стои сърцето,
аз седя в мрачната кула,
на кресло, в прашната стая,
сред дърво и мухъл...
Пей, бабо, бабичке проклета,
пей ми тази провлачена песен,
докато остря кинжала,
вендета, бабо, вендета, бабичке мила,
вендета за мойте избити братя,
за тая мъка проклета,
вендета, бабо, вендета,
вендета, майко, проклета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Къшев Все права защищены