Звънец звъни,
камбаната бие,
старо вино в избата гние,
гният и костите нейде в полето,
в мене отдавна изсъхнало стои сърцето,
аз седя в мрачната кула,
на кресло, в прашната стая,
сред дърво и мухъл...
Пей, бабо, бабичке проклета,
пей ми тази провлачена песен,
докато остря кинжала,
вендета, бабо, вендета, бабичке мила,
вендета за мойте избити братя,
за тая мъка проклета,
вендета, бабо, вендета,
вендета, майко, проклета...
© Атанас Къшев Всички права запазени