20.10.2009 г., 13:41

Мрак...

752 0 1

Звънец звъни,
камбаната бие,
старо вино в избата гние,
гният и костите нейде в полето,
в мене отдавна изсъхнало стои сърцето,
аз седя в мрачната кула,
на кресло, в прашната стая,
сред дърво и мухъл...
Пей, бабо, бабичке проклета,
пей ми тази провлачена песен,
докато остря кинжала,
вендета, бабо, вендета, бабичке мила,
вендета за мойте избити братя,
за тая мъка проклета,
вендета, бабо, вендета,
вендета, майко, проклета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...