27 мая 2020 г., 07:35

Мрак

700 0 0

И тъй, мракът пак чука на вратата, 

Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.  

Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка? 

Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,  

Колко всъщност черно става във душата.  

Ако пък лек е, 

Защо ми е тъй сиво, мрачно? 

Все едно отрова е, а всъщност май не е.  

И тъй, нека мракът постои, 

Нека ми е мрачно, нека разбера  

Отрова или лек е чернината във душата.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Yakimova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...