27.05.2020 г., 7:35

Мрак

705 0 0

И тъй, мракът пак чука на вратата, 

Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.  

Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка? 

Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,  

Колко всъщност черно става във душата.  

Ако пък лек е, 

Защо ми е тъй сиво, мрачно? 

Все едно отрова е, а всъщност май не е.  

И тъй, нека мракът постои, 

Нека ми е мрачно, нека разбера  

Отрова или лек е чернината във душата.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Yakimova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...