Мрак

22 апр. 2007 г., 00:55

Поэзия

1055 0 1

Когато слънцето изгрее,
а във теб остава мрак,
когато славейче запее,
а ти все още чуваш плач,
тогава си спомни за мен,
за любовта, която аз ти дадох
и не забравяй този ден -
душата си на дявола продадох!

Щом затвориш ти очи
ще виждаш моето лице,
лице обляно във сълзи,
превърнали се в кървави реки.
Аз ще бъда сянка във нощта,
от която ти не можеш да избягаш,
ще почувстваш моята самота
и във нея ще изгаряш.

Тогава ще ме молиш да се върна
и да прогоня този мрак,
ще искаш пак да те прегърна,
но ти превърна любовта във прах.
Ще ти кажа да си тръгнеш
и да ме забравиш,
но ще искам тайно
любовта отново да ми върнеш
и във мене огън да запалиш.

Мрак

Свързани произведения

Комментарии

Предложения