22 abr 2007, 0:55

Мрак

  Poesía
1.3K 0 1
Когато слънцето изгрее,
а във теб остава мрак,
когато славейче запее,
а ти все още чуваш плач,
тогава си спомни за мен,
за любовта, която аз ти дадох
и не забравяй този ден -
душата си на дявола продадох!

Щом затвориш ти очи
ще виждаш моето лице,
лице обляно във сълзи,
превърнали се в кървави реки.
Аз ще бъда сянка във нощта,
от която ти не можеш да избягаш,
ще почувстваш моята самота
и във нея ще изгаряш.

Тогава ще ме молиш да се върна
и да прогоня този мрак,
ще искаш пак да те прегърна,
но ти превърна любовта във прах.
Ще ти кажа да си тръгнеш
и да ме забравиш,
но ще искам тайно
любовта отново да ми върнеш
и във мене огън да запалиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...