Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай,
изхвърляй ги - като боклук!
Тъгата с времето ще се размие
и аз ще бъда... вече друг!
Ще бъда сигурно... със други -
покорни... верни... по-добри!
Ще ги обичам - между другото
и ще играем с тях игри!
Навярно... хубаво ще стане,
ще пада здрава веселба!
Но Мила! - Ти ще си останеш
единствената на света!
Усещам... че ще се усмихнеш,
ако четеш от моето писмо.
Но мъката ми, как да стихне?
Та ти бе моята... Любов!
Та ти бе слънцето... в небето! -
Звезда - Вечерница в нощта!
Светулка малка сред полето
и Пътеводна Светлина!
И аз ще продължа да дишам,
но няма с друга - да съм друг!
Така че... просто ще ти пиша
писма до кошчето с боклук!
И днес, ако решиш да вземеш
в ръцете моите... писма -
Повярвай! - Може да приемеш,
че ти си моя... Светлина!
Че нямам - слънце на небето -
че нямам даже... и звезда!
Че светлинките сред полето -
не са за моята... душа!
Тогава... може да размислиш,
и пак да светнеш в моя праг!
Но аз... дали ще те поискам? -
Привикнал съм, да бъда в мрак!
И макар с писма да моля Бога -
за твойта топла Светлина!
За мен това е, просто - Сбогом!
Във мрак е моята... душа!
© Yuri Yovev Все права защищены