Мрак и Светлина
Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай,
изхвърляй ги - като боклук!
Тъгата с времето ще се размие
и аз ще бъда... вече друг!
Ще бъда сигурно... със други -
покорни... верни... по-добри!
Ще ги обичам - между другото
и ще играем с тях игри!
Навярно... хубаво ще стане,
ще пада здрава веселба!
Но Мила! - Ти ще си останеш
единствената на света!
Усещам... че ще се усмихнеш,
ако четеш от моето писмо.
Но мъката ми, как да стихне?
Та ти бе моята... Любов!
Та ти бе слънцето... в небето! -
Звезда - Вечерница в нощта!
Светулка малка сред полето
и Пътеводна Светлина!
И аз ще продължа да дишам,
но няма с друга - да съм друг!
Така че... просто ще ти пиша
писма до кошчето с боклук!
И днес, ако решиш да вземеш
в ръцете моите... писма -
Повярвай! - Може да приемеш,
че ти си моя... Светлина!
Че нямам - слънце на небето -
че нямам даже... и звезда!
Че светлинките сред полето -
не са за моята... душа!
Тогава... може да размислиш,
и пак да светнеш в моя праг!
Но аз... дали ще те поискам? -
Привикнал съм, да бъда в мрак!
И макар с писма да моля Бога -
за твойта топла Светлина!
За мен това е, просто - Сбогом!
Във мрак е моята... душа!
© Yuri Yovev All rights reserved.
