22 июл. 2014 г., 23:22

Мутреса

1.6K 0 2

Да правя ли пак груби сметки,

събирайки, изваждайки - не знам.

Аз гледам пак натокани кокетки -

богати, а в главата - грам.

 

Щом видят някой чичко преуспял,

веднага са готови те на всичко.

Те казват си -"Джипът за мен е спрян,

ще се повозя само за мъничко!"

 

Но влизат вътре и - уви,

харесва им, остават за по-дълго.

Та кой не се привлича от пари?

С такива чичковци навън е пълно.

 

Не влизат само в скъпата кола,

а след това и във апартамента.

Коя е тази? Може би жена,

изгубила достойнство на момента.

 

Пари бижута има много,

и скъпи рокли, чанти, грим.

Но чичкото щом викне строго,

той става не-любим.

 

Пред хората когато се покажат,

тя трябва да е мила, да е най.

Със думи те дори да я накажат,

не трябва да показва чувства -

                                                 знай!

 

В играчка тя превръща се внезапно,

каквото каже той - това е !

И себе си да върне тя - обратно,

е твърде късно, може би го знае.

 

Любов започва да ù липсва, ласки,

кокетката избухва във сълзи.

И бързо падат всички маски,

истината проличава и боли.

 

Тя иска да си тръгне. Не, не може!

Тя трябва да стои и да търпи.

И всичкото това. О, мили Боже!

И всичкото за пустите пари ...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незнайна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно адекватно отразен проблем на съвременното общество! Човек изпитва едновременно жал и погнуса...и все пак трябва да се говори и пише за тези неща!
  • Горките мутреси... да им имам проблемите!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...