22.07.2014 г., 23:22

Мутреса

1.6K 0 2

Да правя ли пак груби сметки,

събирайки, изваждайки - не знам.

Аз гледам пак натокани кокетки -

богати, а в главата - грам.

 

Щом видят някой чичко преуспял,

веднага са готови те на всичко.

Те казват си -"Джипът за мен е спрян,

ще се повозя само за мъничко!"

 

Но влизат вътре и - уви,

харесва им, остават за по-дълго.

Та кой не се привлича от пари?

С такива чичковци навън е пълно.

 

Не влизат само в скъпата кола,

а след това и във апартамента.

Коя е тази? Може би жена,

изгубила достойнство на момента.

 

Пари бижута има много,

и скъпи рокли, чанти, грим.

Но чичкото щом викне строго,

той става не-любим.

 

Пред хората когато се покажат,

тя трябва да е мила, да е най.

Със думи те дори да я накажат,

не трябва да показва чувства -

                                                 знай!

 

В играчка тя превръща се внезапно,

каквото каже той - това е !

И себе си да върне тя - обратно,

е твърде късно, може би го знае.

 

Любов започва да ù липсва, ласки,

кокетката избухва във сълзи.

И бързо падат всички маски,

истината проличава и боли.

 

Тя иска да си тръгне. Не, не може!

Тя трябва да стои и да търпи.

И всичкото това. О, мили Боже!

И всичкото за пустите пари ...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Незнайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно адекватно отразен проблем на съвременното общество! Човек изпитва едновременно жал и погнуса...и все пак трябва да се говори и пише за тези неща!
  • Горките мутреси... да им имам проблемите!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...