О , Музо на любовните поети ,
днес всеки срича твоите куплети,
а ти си станала капризна
и искаш да флиртуват с твоята харизма.
Отдавна вече никой не те слуша,
та ти потънала си в своята менгуша
и в образа на нощно привидение
изчезнало би всяко вдъхновение.
За прозата си също тъй ненужна,
позната си, а всъщност си и чужда.
Да рониш сълзи в драма не върви,
че любовта на всички май отдавна спи.
О , Музо, и да търсиш съжаление,
отдавна си отишла във забвение...
© Сара Махова Все права защищены