11 сент. 2012 г., 10:26

Муза

771 0 0

                                        

 

 

 

                                              О , Музо на любовните поети ,

                                     днес всеки срича твоите куплети,

                                     а ти си станала капризна

                                     и искаш да флиртуват с твоята харизма.


                                     Отдавна вече никой не те слуша,

                                     та ти потънала си в своята менгуша

                                     и в образа на нощно привидение

                                     изчезнало би всяко вдъхновение.


                                     За прозата си също тъй ненужна,

                                     позната си, а всъщност си и чужда.

                                     Да рониш сълзи в драма не върви,

                                     че любовта на всички май отдавна спи.

              

                                              О , Музо, и да търсиш съжаление,

                                     отдавна си отишла във забвение...





                                   





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Махова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...