11 sept 2012, 10:26

Муза

774 0 0

                                        

 

 

 

                                              О , Музо на любовните поети ,

                                     днес всеки срича твоите куплети,

                                     а ти си станала капризна

                                     и искаш да флиртуват с твоята харизма.


                                     Отдавна вече никой не те слуша,

                                     та ти потънала си в своята менгуша

                                     и в образа на нощно привидение

                                     изчезнало би всяко вдъхновение.


                                     За прозата си също тъй ненужна,

                                     позната си, а всъщност си и чужда.

                                     Да рониш сълзи в драма не върви,

                                     че любовта на всички май отдавна спи.

              

                                              О , Музо, и да търсиш съжаление,

                                     отдавна си отишла във забвение...





                                   





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Махова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...