9 сент. 2008 г., 09:09  

Музика в пространството

765 0 6



         "Страхувам се, че ще почнат
                  да ни одумват, да ни свързват
                  с Орфей и Евридика."
                           (от писмо)


Ще избягам от тебе, Певецо.
Чак в Тилилейски гори ще се скрия.
А ти ще ме търсиш!
С птиците и сърните ще ме търсиш
по пътища, отрупани от сняг.
Лицето ти ще брулят ветрове
и вихри ще те спъват...
Приятелите ти ще искат да те водят -
вакханки, с еротични танци, да те омагьосат,
но пленен от огнена Любов
към твойта Евридика ще летиш.

Защо на арфата ти струните мълчат?
Запей, Певецо!

На Любовта усмивката е бяла!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....