Lili^^^ (Мария Георгиева)
32 89
18 июн. 2008 г., 22:53

Музиката в мен 

  Поэзия
620 0 3
 

Eдинственото, което остава, е музиката.

Тя ме крепи и чрез нея продължавам,

и в ритъм времето минава сякаш неусетно.

Нижат се дни и часове и всичко се изменя,

под темпото се движи и сякаш

неусетно се променя.

И само тя остава, музиката в мен.

Тя не ме изостави никога и с нея

преживяхме много проблеми, драми

и дилеми, и отговорите ми даде само тя.

И през дъжда на скорост бягам пак,

със нея в главата си, под ритъма

на песента, бягам от живота си.


© Мария Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, може би наистина е по-добре да бягаш от реалността чрез музика, отколкото по друг начин. Но реалността си е реалност и от нея няма отърване. Рано или късно, ще те настигне...
  • Защото единствено чрез това вълшебство мога да забравя всички проблеми и да избягам от реалността поне за малко
  • Музиката е вълшебство! Но защо трябва да го използваш за такива цели?...
Предложения
: ??:??