Музиката в мен
Eдинственото, което остава, е музиката.
Тя ме крепи и чрез нея продължавам,
и в ритъм времето минава сякаш неусетно.
Нижат се дни и часове и всичко се изменя,
под темпото се движи и сякаш
неусетно се променя.
И само тя остава, музиката в мен.
Тя не ме изостави никога и с нея
преживяхме много проблеми, драми
и дилеми, и отговорите ми даде само тя.
И през дъжда на скорост бягам пак,
със нея в главата си, под ритъма
на песента, бягам от живота си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
