Epitaphios Epitaphios
13
13 июн. 2006 г., 22:58

МЯСТО НАРЕЧЕНО ДОМ

1.2K 0 4

МЯСТО НАРЕЧЕНО ДОМ


Тъмнина обагря лицето
Вятърът в косите лети
Пътувам, ситни крачки в полето
Спасение единствено си ти
Търся упование в сърцето
Няма ги и детските игри
Ръце протегнати в небето
Спасение единствено си ти


Място наречено дом
Политам на белия кон
Място наречено дом
Отивам...


Самотен остров се явява
Нежен глас ми шепти
Плача сред гниеща забрава
Спасение единствено си ти


Причина да остана
Трябва ли да спра
Сили вече нямам
Помогни ми да се прибера


Спасение единствено си ти
Спасение единствено си ти


Място наречено дом
Политам на белия кон
Място наречено дом
Отивам...
Прибирам се у дома

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0