25 июл. 2012 г., 15:38

Мъдрост ли е да старееш 

  Поэзия
670 0 3

Мъдрост ли е да старееш,

старост ли е да мъдрееш?...

 

Годините, минаващи тъй тихо, кротко,

бързащи да ни научат на живот,

разказват ни историите кратко,

във унес приказен или в бойкот?...

 

За принцове, горящи на бели коне,

за ледени принцеси, живеещи добре,

за детските години - невинни и добри,

за старите любими, забравени игри...

 

Живеем просто, семпло, като у дома си,

в живота даден ни назаем тук, сега...

И сменяме безброй адреси, интереси,

оказваме се често и покрай брега.

 

А мъдростта не идвала с годините...

Годините натрупват много прах...

Праха, покриващ младините,

от дрехите на дните си изпрах...

 

Поседнах там, на сянка под дървото,

старея, но мъдрея ли, все питам...?

И поглед рея пак в безкрайното,

 с безсънното мечтание отлитам...

 

Старост ли е да мъдрееш,

мъдрост ли е да старееш?... 

 

© Белисима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??