Мъдрост ли е да старееш
Мъдрост ли е да старееш,
старост ли е да мъдрееш?...
Годините, минаващи тъй тихо, кротко,
бързащи да ни научат на живот,
разказват ни историите кратко,
във унес приказен или в бойкот?...
За принцове, горящи на бели коне,
за ледени принцеси, живеещи добре,
за детските години - невинни и добри,
за старите любими, забравени игри...
Живеем просто, семпло, като у дома си,
в живота даден ни назаем тук, сега...
И сменяме безброй адреси, интереси,
оказваме се често и покрай брега.
А мъдростта не идвала с годините...
Годините натрупват много прах...
Праха, покриващ младините,
от дрехите на дните си изпрах...
Поседнах там, на сянка под дървото,
старея, но мъдрея ли, все питам...?
И поглед рея пак в безкрайното,
с безсънното мечтание отлитам...
Старост ли е да мъдрееш,
мъдрост ли е да старееш?...
© Белисима All rights reserved.
