Мъдростта на живота
666
0
1
Затварям се във мидената си черупка.
Обвивам бавно със седеф
онази остра песъчинка,
забита безпощадно в мен.
И търпеливо - ден след ден
изграждам перла в моята душа.
Шлифовам я с непреходна тъга,
със мъдрост търпеливо я полирам
и се спасявам .Не умирам!
Господи, ако не беше ме научил на това,
как бих търпяла нощ и ден
да дълбае песъчинката във мен,
да ме боли непоносимо груб света....
Благословена да е тази перла -
от болката родена красота!
Мария Марковска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Марковска Все права защищены
