28 ene 2018, 19:52

Мъдростта на живота

668 0 1

Затварям се във мидената си черупка.

Обвивам бавно със седеф

онази остра песъчинка,

забита безпощадно в мен.

И търпеливо - ден след ден

изграждам перла в моята душа.

Шлифовам я с непреходна тъга,

със мъдрост търпеливо я полирам

и се спасявам .Не умирам!

Господи, ако не беше ме научил на това,

как бих търпяла нощ и ден

да дълбае песъчинката във мен,

да ме боли непоносимо груб света....

Благословена да е тази перла -

от болката родена красота!

 

Мария Марковска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...