28 нояб. 2006 г., 12:14

Мъгла 

  Поэзия
875 0 10

Не зная как си и не ме вълнува,
аз просто вече съм мъгла, 
която някак съществува
напук на всяка суета. 

И грешна, и коварна, и жестока,
забулила в косите си деня,
не искам веч, а и не мога
за теб да съм онази светлина. 

Върви, Любов, навеки ще те помня!
Щом толкоз искаш ти, тръгни...
Аз мъката по теб, огромна,
ще пазя до последните си дни. 

Превърната в мъгла, ще плача,
сълзите скрила в утринна роса,
а после, щом настъпи Здрача,
ще зная, че съм негова жена!

© Искра Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??