Мъгла
Не зная как си и не ме вълнува,
аз просто вече съм мъгла,
която някак съществува
напук на всяка суета.
И грешна, и коварна, и жестока,
забулила в косите си деня,
не искам веч, а и не мога
за теб да съм онази светлина.
Върви, Любов, навеки ще те помня!
Щом толкоз искаш ти, тръгни...
Аз мъката по теб, огромна,
ще пазя до последните си дни.
Превърната в мъгла, ще плача,
сълзите скрила в утринна роса,
а после, щом настъпи Здрача,
ще зная, че съм негова жена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Все права защищены
