Nov 28, 2006, 12:14 PM

Мъгла 

  Poetry
956 0 10

Не зная как си и не ме вълнува,
аз просто вече съм мъгла, 
която някак съществува
напук на всяка суета. 

И грешна, и коварна, и жестока,
забулила в косите си деня,
не искам веч, а и не мога
за теб да съм онази светлина. 

Върви, Любов, навеки ще те помня!
Щом толкоз искаш ти, тръгни...
Аз мъката по теб, огромна,
ще пазя до последните си дни. 

Превърната в мъгла, ще плача,
сълзите скрила в утринна роса,
а после, щом настъпи Здрача,
ще зная, че съм негова жена!

© Искра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??