Загубих ли се в родния си град?
Вървя, невиждащ накъде вървя.
Спомените връщат ме назад,
към легендарна Лондонска мъгла.
В Силистра или в Лондон съм сега?
Не виждам сгради от мъглата гъста.
Правя крачки, после па се спра,
видях джамия, но не виждам кръста.
Въпросът е – къде съм в този миг?
Джамии има тук и там, конкретно.
Готов съм да надам изплашен вик
и ако мога метър да прогледна.
Не съм във Лондон. Пусто е навред.
Мъглата се сгъстява и ме скрива.
Напипвам емигрантският билет
в джоба си и нещо ми се свива.
В Силистра съм! Познавам по студа.
Мъгли по принцип в Лондона не падат.
Държавата ни, цяла е в мъгла...
За вдигане отдавна се надявам.
© Валентин Йорданов Все права защищены