Мъгливо и тихо
Мъгливо и тихо
На отсрещния склон се залута мъглата,
като рошава побеляла старица,
запрепъва се боса, накълбена и хладна
и закри светлината в зениците.
Запустосва я гневно, обвини я в предателства,
че краде от деня светлината,
намърмори фатални предизвикателства
и вилня, и лудя, и се мята...
Но отвърна единствено ехото рехаво,
по-самотно от есенна шума,
самодиви танцуваха голи по съмнало
самодивско хоро от безумие.
И тогава се чу. После бързо разсъмна.
Във кръвта се разля топлината.
Осъзна, че и птиците притеснено са млъкнали.
Виковете замряха. Оредя и мъглата.
И тогава я чу.
Нея чу – тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Стефанова Все права защищены
Харесах!
