petqstefanova (Петя Стефанова)
23 61
10 нояб. 2011 г., 20:39

Мъгливо и тихо 

  Поэзия » Другая
741 0 12

 

Мъгливо и тихо

 

На отсрещния склон се залута мъглата,

като рошава побеляла старица,

запрепъва се боса, накълбена и хладна

и закри светлината в зениците.

Запустосва я гневно, обвини я в предателства,

че краде от деня светлината,

намърмори фатални предизвикателства

и вилня, и лудя, и се мята...

Но отвърна единствено ехото рехаво,

по-самотно от есенна шума,

самодиви танцуваха голи по съмнало

самодивско хоро от безумие.

И тогава се чу. После бързо разсъмна.

Във кръвта се разля топлината.

Осъзна, че и птиците притеснено са млъкнали.

Виковете замряха. Оредя и мъглата.

И тогава я чу.

Нея чу – тишината.

© Петя Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??