petqstefanova (Петя Стефанова)
23 61
Nov 10, 2011, 8:39 PM

Мъгливо и тихо 

  Poetry » Other
792 0 12

 

Мъгливо и тихо

 

На отсрещния склон се залута мъглата,

като рошава побеляла старица,

запрепъва се боса, накълбена и хладна

и закри светлината в зениците.

Запустосва я гневно, обвини я в предателства,

че краде от деня светлината,

намърмори фатални предизвикателства

и вилня, и лудя, и се мята...

Но отвърна единствено ехото рехаво,

по-самотно от есенна шума,

самодиви танцуваха голи по съмнало

самодивско хоро от безумие.

И тогава се чу. После бързо разсъмна.

Във кръвта се разля топлината.

Осъзна, че и птиците притеснено са млъкнали.

Виковете замряха. Оредя и мъглата.

И тогава я чу.

Нея чу – тишината.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??