15 окт. 2007 г., 14:41

МЪЖЕ

979 0 29
 

МЪЖЕ



Притичвайки през дни неповторими,

в гонитбата на вечно щастие (недостижимо),

пропускайки щастливи мигове (невъзвратими),

мъже-ловци (неуловими), препускате (неуморимо)

след химерата - илюзия (неизпълнима)

жени-слънца да топлят ваш'те дни,

жени-луни да осветяват нощите ви нежни,

жени-богини да чертаят вашите съдби,

жени-кралици да владеят вашите копнежи.

На негърът-жена до вас,

завързана със брачното въже,

родила вашите обичани деца,

оставяте да слуша Ленън,

легена с мръсното пране,

и торбата сол да сготви

(ден след ден)

и със сЪлзи с вас да изяде.

Забързани след своята мечта,

забравяте, че вашата жена

за някой друг да бъде също може

богиня, нимфа, слънце и луна.



П.П.

Докато (закономерно)  се сдобиете с рога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво и сърдечни поздрави в този така красив ден!!!!!!!!!!!!!
  • Прав сте, г-н Тръмс, затова кавалджийките са повече от свирките.
  • Мъжът е дърво,но от всяко дърво свирка не става!
  • Затова е и толкова примитивен. Но аз няма да споря с Вас. Само ще Ви кажа, че познавам мъже, които уважават жените.
  • Не аз а природата така смята .Съжалявам спорът е от преди 3-4000 години.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...