Мили и добри. Честни. Красиви души.
Сляпа вяра имам им.
Думите, действията... с тях не боли.
Не ще ми обърнат гръб, не ще изпитам студ.
Не, те топлят моята същина.
Да вярвам в света - те ще ме държат за ръка.
Да обичам себе си - те ще ми дават надежда.
Да плача сама - не ще позволят.
Да рухна, не, няма да си го простят!
Нали съм им изпратена като приятелка добра, сестра... единствена жена!
Слабост съм им, а те моята сила.
Понякога живота за добро взима...на мен доброто даде!
На тази воля ще се подчиня.
Моята топлина, грижата, любовта си давам - лек за разбито сърце. 
Надежда вдъхвам на онези, които за мен са мъже-мечта.
Празник те са за моите сетива.
Сърцето ми не забравя, каквото са му дали - подкрепа от приятел,
брат... мъж, от когото посрещната ще бъда.
Лоша и добра, гневна и щастлива - като разпиляно дете в тяло на жена.
Такава оставам си и съдена не съм.
В живота си, благословена съм да имам, мъже-мечта.
Самодивата винаги ще бъде до своите мъже, винаги за моите крале!
Короната ми няма да падне щом сложиха ми я сами!
За едно мечтаех - един да бъде на света...
Един, но вече трона си ще трябва да дели.
Моите мъже аз не деля, давам от душа.
Искам...
Искам обич да ми дават, още и още мен да уважават...мен да обожават.
Сълзите ми да броят ако желаят, но техните пред очите ми
са болест и от тях се разболявам.
И все пак...длан в дланта поставям, до тях заставам.
Нежен покой искам да им давам, не наранявам, но жена съм 
и огън в огъня ще изгаря - осъдена съм в тях да паля...
За звездна нощ не копнея, жена желана, чувствам се
и без поход, и грях да желая.
В две очи живея, за две ръце съм сън и забрава.
Надежда за "повече" блести и едно стъклено цвете на сърце им тежи.
В душата ми кърви сладка рана - ще падам в техните ръце, молитва шептя...
прошка искам за това, че грешницата ще виждат в своите нозе.
Глупаво чувствително дете и беля, но знам, че съм една за моите мъже.
Мъже-мечта.
Жената в мен ги ранява, зная и знаят го те...знаят, че ще ги обичам до края!

21.10.2022г.