Една жена в съня ми влиза

и топли мъжкия ми дом.

Облечена в ефирна риза

ме сгрява, като глътка ром.

А аз по нея се увличам

и пия този елексир.

На мен си вече не приличам

и гледа в мене тя сеир.

Забравям ден и нощ къде съм.

Сърцето вече се напи.

Страхувам се да я калесам,

за да си говориме на "ти".

И всяка сутрин ме напуска

дори след първите петли.

А аз оставам на закуска

самичък с дрипави метли.

И в къщата ми става шуто,

че няма в моя дом жена.

И невидяно, и нечуто -

заглеждам нощната луна.