Dec 28, 2013, 9:18 PM

Мъжки сън

  Poetry » Love
623 0 1

Една жена в съня ми влиза

и топли мъжкия ми дом.

Облечена в ефирна риза

ме сгрява, като глътка ром.

 

А аз по нея се увличам

и пия този елексир.

На мен си вече не приличам

и гледа в мене тя сеир.

 

Забравям ден и нощ къде съм.

Сърцето вече се напи.

Страхувам се да я калесам,

за да си говориме на "ти".

 

И всяка сутрин ме напуска

дори след първите петли.

А аз оставам на закуска

самичък с дрипави метли.

 

И в къщата ми става шуто,

че няма в моя дом жена.

И невидяно, и нечуто -

заглеждам нощната луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...