Мъжките доспехи убиват

20 апр. 2019 г., 00:13

Поэзия

339 1 2

МЪЖКИТЕ ДОСПЕХИ УБИВАТ

Залисана в заблудата на любовта,
дали на случаен признак ги намирах
мъжете, но в съвмесния живот с тях,
че са мъже изобщо не разбирах.

Единият мислише, че сме само тела,
другият чашката все предпочиташе,
но никой не помисли, не разбра,
че живота е стремглаво тичане.

Очаквах да се заеме някой с нещо,
но си останах с чакането само
и когато напече ми вече горещо,
аз станах и жена, и мъжко рамо.

Свикнах да влача тежък хомота,
жалко, но дори гордост ми стана.
Все по-труден ставаше живота,
а пред мен нямаше храст да се хвана.

Безумци казваха: - Тя всичко може.
Не помисляха за мишците ми крехки,
че сърцето е само едно и се тревожи,
че бавно го убиват мъжките доспехи.

Исках да бъда обичана от мъж Жена,
романтична и почувствала рамо...
Зла съдбата не ми е отредила това...
Нищо. Не ми прилича да правя сега драма.

18 04 2016

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-04-20T16:22:29+03:00

Благодаря, Стойчо! Да, опазих го, защото, газейки боса през въглените, винаги си казвах: - Не падай! Докажи, че можеш, че ще защитиш себе си и децата си! Сега вече тялото се предава - това е от годините, но духът ми силен остава...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-04-20T10:33:41+03:00

Поне си опазила достойнство и чест...