Мъжките доспехи убиват
МЪЖКИТЕ ДОСПЕХИ УБИВАТ
Залисана в заблудата на любовта,
дали на случаен признак ги намирах
мъжете, но в съвмесния живот с тях,
че са мъже изобщо не разбирах.
Единият мислише, че сме само тела,
другият чашката все предпочиташе,
но никой не помисли, не разбра,
че живота е стремглаво тичане.
Очаквах да се заеме някой с нещо,
но си останах с чакането само
и когато напече ми вече горещо,
аз станах и жена, и мъжко рамо.
Свикнах да влача тежък хомота,
жалко, но дори гордост ми стана.
Все по-труден ставаше живота,
а пред мен нямаше храст да се хвана.
Безумци казваха: - Тя всичко може.
Не помисляха за мишците ми крехки,
че сърцето е само едно и се тревожи,
че бавно го убиват мъжките доспехи.
Исках да бъда обичана от мъж Жена,
романтична и почувствала рамо...
Зла съдбата не ми е отредила това...
Нищо. Не ми прилича да правя сега драма.
18 04 2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
