Мъжко достойнство

Мъж ли бе да го наричаш,

или страхливец зад излишни думи да стои,

себе си пред други да отричаш,

на тях да се харесаш, дори да те боли.

Мъж в безсрамна поза,

мъжко достойнство, в измислена проза...

влачиш своето тежко бреме,

отричаш себе си докрай,

но ето, идва твойто време

и поне пред себе си признай:

че и ти душа си носиш,

имаш смело, мъжко сърце,

криеш се зад ъгъла и за обич просиш

и молиш за малко нежност в твоите ръце...

Огледай се наоколо...

слънце с искреност изгрява...

мъжката душа не обеднява,

когато с малко искреност ще те дарява...