Мъж ли бе да го наричаш,
или страхливец зад излишни думи да стои,
себе си пред други да отричаш,
на тях да се харесаш, дори да те боли.
Мъж в безсрамна поза,
мъжко достойнство, в измислена проза...
влачиш своето тежко бреме,
отричаш себе си докрай,
но ето, идва твойто време
и поне пред себе си признай:
че и ти душа си носиш,
имаш смело, мъжко сърце,
криеш се зад ъгъла и за обич просиш
и молиш за малко нежност в твоите ръце...
Огледай се наоколо...
слънце с искреност изгрява...
мъжката душа не обеднява,
когато с малко искреност ще те дарява...
© Женя Радушева Todos los derechos reservados