МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света –
напролет – със мистралите на север, с ятата птици есенес – на юг,
с надеждицата по̀вика ми древен да чуеш само ти – и никой друг,
наместо кротко да си чакам края във тъпата си стая три на два,
все нейде вдън гори ще се смотая, на туфа мъх ще прислоня глава,
невям и ти ще ме забравиш, мила? – и твоят лик в съня ми ще снове,
през преспи и под облаци от свила вървя към теб безкрайни векове,
и по-добре е гърмел да ме тресне върху скалите с острия камъш... ...