Мъжът с шапка от вестник
МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света –
напролет – със мистралите на север, с ятата птици есенес – на юг,
с надеждицата по̀вика ми древен да чуеш само ти – и никой друг,
наместо кротко да си чакам края във тъпата си стая три на два,
все нейде вдън гори ще се смотая, на туфа мъх ще прислоня глава,
невям и ти ще ме забравиш, мила? – и твоят лик в съня ми ще снове,
през преспи и под облаци от свила вървя към теб безкрайни векове,
и по-добре е гърмел да ме тресне върху скалите с острия камъш...
Аз бях мъжът, със шапката от вестник помахал ти из дрипавия дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
