17 мая 2004 г., 18:33

Мъка

7K 1 6
Чувства, спомени, копнежи
в душата ми преливат,
не ме оставят нито миг
и сърцето ми разбиват!

Тъй не мога да живея
всеки ден се мъча аз,
тежко ми е на сърцето
и над него нямам власт!

Болката е тъй ужасна
и за миг не ще да спре,
най-накрая ще се пръсне
туй тъй страдащо сърце!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Павловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно,но хуваво! Поздрав
  • Хареса ми като цяло, звучи ми като песен, имам чувството че веднага мога да и нариша музиката.Не разбирам защо понякога казваме "поради липса на междинни оценки". Та освен 6 има и 5 и 4 и т.н. Е наистина не е редно, пък и в този сайт няма произведения за 2 или 3, но напоследък почти не се виждат наистина междинни оценки.
  • Сигурно, защото е по хубав . Между другото споделям мнението и на двама ви.
  • Този стих ми харесва повече от миналия,който прочетох
  • Ей, почнахте и да ме цитирате вече. Между другото, Зори, същата фраза я бях казал по повод едно твое произведение

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...