14 июн. 2009 г., 22:02
Мъка
"на една майка"
Сълзи заляха днес земята ,
ужасен вопъл разцепи тишината ,
забила нокти в ковчега ,
майка със сина си се разделя .
"Защо бе Господи ,
защо ти мене не прибра ,
защо детето ми погуби ,
защо остави ме сега
да съжалявам че съм жива?"
Смъртта откъсна и плътта ,
слънцето завинаги забули ,
живота `и съсипа ,
най- свидното отне
и мъката остави да царува .
Сега кой ще върне светлината ,
в дните , в очите , в душата ?
© Петър Койчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!
-
!!!.....
-
На осми март тази година една жена изпрати своя син...беше черен празник!Момчето си отиде от катастрофа с мотор.Неговите приятели стояха мълчаливо до моторите си, на които имаше навързани черни панделки, а майката...тя ридаеше точно така, със забити нокти в ковчега, не искаше да го пусне... Няма по-страшно нещо от това! Не трябва децата да ни изпреварват. Нека всикчо да е по реда си- пак болезнено, но закономерно...
-
...
-
Тъжно...Но каквото ни е отредено..
-
Белла, сигурно си права майката го заслужава! Ще помисля!
-
Да не дава Господ!
Поздрави! -
Много тъжно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
