Lotrek (Петър Койчев)
22 569
14.06.2009 г., 22:02 ч.

Мъка 

  Поезия » Друга
952 0 8

                                                                                        "на една майка"

Сълзи заляха днес земята ,

ужасен вопъл разцепи тишината ,

забила нокти в ковчега ,

майка със сина си се разделя .

"Защо бе Господи ,

защо ти мене не прибра ,

защо детето ми погуби ,

защо остави ме сега

да съжалявам че съм жива?"

Смъртта откъсна и плътта ,

слънцето завинаги забули ,

живота `и  съсипа ,

най- свидното отне

и мъката остави да царува .

Сега кой ще върне светлината ,

в дните , в очите , в душата ?

 

© Петър Койчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • !!!.....
  • На осми март тази година една жена изпрати своя син...беше черен празник!Момчето си отиде от катастрофа с мотор.Неговите приятели стояха мълчаливо до моторите си, на които имаше навързани черни панделки, а майката...тя ридаеше точно така, със забити нокти в ковчега, не искаше да го пусне... Няма по-страшно нещо от това! Не трябва децата да ни изпреварват. Нека всикчо да е по реда си- пак болезнено, но закономерно...
  • ...
  • Тъжно...Но каквото ни е отредено..
  • Белла, сигурно си права майката го заслужава! Ще помисля!
  • Да не дава Господ!
    Поздрави!
  • Много тъжно!
Предложения
: ??:??