Мъка
"на една майка"
Сълзи заляха днес земята ,
ужасен вопъл разцепи тишината ,
забила нокти в ковчега ,
майка със сина си се разделя .
"Защо бе Господи ,
защо ти мене не прибра ,
защо детето ми погуби ,
защо остави ме сега
да съжалявам че съм жива?"
Смъртта откъсна и плътта ,
слънцето завинаги забули ,
живота `и съсипа ,
най- свидното отне
и мъката остави да царува .
Сега кой ще върне светлината ,
в дните , в очите , в душата ?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Койчев Всички права запазени
