Мълчаливи стаи
Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...
Минавам от една във друга
с надеждата да чуя глас,
поне една човешка дума,
но тишината примряла е в захлас.
Леглото, масата, дивана,
на него прилягам уморен,
отгоре се белее тавана
в тъмнеещия самотен ден.
Ех, прозорци утре ще отворя,
тук ще пусна дневна светлина
и на децата глъчката от двора,
стаите да промълвят"Благодаря".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
