Мълчаливи стаи
Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...
Минавам от една във друга
с надеждата да чуя глас,
поне една човешка дума,
но тишината примряла е в захлас.
Леглото, масата, дивана,
на него прилягам уморен,
отгоре се белее тавана
в тъмнеещия самотен ден.
Ех, прозорци утре ще отворя,
тук ще пусна дневна светлина
и на децата глъчката от двора,
стаите да промълвят"Благодаря".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
