22 jul 2019, 7:50

Мълчаливи стаи 

  Poesía
332 0 5

 

 

 

 

Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...

 

Минавам от една във друга
с надеждата да чуя глас,
поне една човешка дума,
но тишината примряла е в захлас.

 

Леглото, масата, дивана,
на него прилягам уморен,
отгоре се белее тавана
в тъмнеещия самотен ден.

 

Ех, прозорци утре ще отворя,
тук ще пусна дневна светлина
и на децата глъчката от двора, 
стаите да промълвят"Благодаря".

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??