МЪЛЧАЛИВО ИНТЕРВЮ

Исках едно интервю да взема,

но реших звука да отнема.

По-добре да бъде „мълчаливо”,

а в картина дори и мъгливо.

Микрофонът е нормално голям,

ако не заработи – голям срам.

Приближих до събеседника мой

и казах: „Ето, той е само твой!”

Нежно, мило тя си го погали.

Шоков ток в главата ме удари!

Умението ù така ме стресна,

микрофонна техника чудесна!

За въпросите изведнъж забравих,

в ръцете ù всичко аз оставих,

без отговори, просто изтръпвах,

от мястото си даже отстъпвах.

Такова интервю не съм провеждал,

така смутен не съм изглеждал.

За такова интервю съм мечтаел,

разбрах, досега съм блуждаел.

Изведнъж някакво смущение,

не, не че беше възмущение.

Започнаха някакви стенания,

като мълчаливи показания.

Май микрото ми е стар модел.

Ex, защо колегата не съм взел?

Двамата сме си по-убедителни,

за събеседника по-утешителни.

Тримата ще e страхотна фантазия,

има „опасност” за доста безобразия.

Ах! Как тази „професия” си я обичам,

но от интервюто в ефир се отричам!

5.08.2003

Виена