Мълчана вода
Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена.
В глухарчено море да спя,
сама от самотата отделена.
Нали си пожелах,
изтичащи през дланите ни песъчинки време
завинаги в звезди да бъдат претворени.
Но... шепоти и погледи
небето отвисокото дали ще види
в отговори окрилени.
Нали ти пожелах,
мен да чакаш жаден,
макар и капка грях
в мълчаната вода да си останем.
Нали си обещах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Все права защищены
