galaxi (Галина)
87 168
10.05.2016 г., 15:05 ч.

Мълчана вода 

  Поезия » Любовна
333 0 7

Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена.
В глухарчено море да спя,
сама от самотата отделена.
Нали си пожелах,
изтичащи през дланите ни песъчинки време 
завинаги в звезди да бъдат претворени.
Но... шепоти и погледи
небето отвисокото дали ще види
в отговори окрилени.
Нали ти пожелах,
мен да чакаш жаден,
макар и капка грях
в мълчаната вода да си останем. 
Нали си обещах... 

 

© Галина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??