27 мая 2007 г., 18:50

Мълчание

822 0 8
По двеста начина умееш да мълчиш.
И всичките са до жестокост пагубни.
И сто пъти по двеста ме болиш.
И е пусто. И умиращо. И тягостно.  

По още толкова умееш да говориш -
с думи, с длани, с ветрове, със ласки.
Дори с въздишка, от страстта ти, морна.
Дори и с поглед - влюбен или сластен.  

Мълчанието ти стяга ме във клещи.
А думите отключват всички рамки.
Минавам вярваща през всичките ти пещи,
и чакам думата - като удавник - сламка.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....