21 апр. 2012 г., 10:05

Мълчание

787 1 1

Сърдиш ли се за нещо ти,
или неволно те нараних.
Хиляди въпроси през мислите ми 
преминават в този час.
Пиша ти, не отговаряш,
дори и не се обаждаш.
Мълчиш. Но защо ли?
Не зная вече как да ти угодя:
с нежност ли, любов ли,
с усмивка ли, или пък  прегръдка.
С какво ли?
Кажи ми ти какво да сторя.
Кажи ми само думичка една,
за да разбера каква е моята вина.
Обвиняваш ли ме за нещо ти, или пък не.
А може би си въобразявам.Не зная аз.
Това мълчание до никъде
не ще те отведе.
По-добре с мен сподели какво ти тежи,
какво те натъжава
и ще се опитам аз да ти помогна
както мога.
Обичам те! – ще ти кажа,
за да ти олекне на мига,
с усмивка нежна ще те даря
или пък с прегръдка -
каквото пожелаеш ти.
Само недей да мълчиш,
а ми кажи нещо ти.
Ако имам някаква  вина,
да я поправя на мига.
Разбери, че
твоето мълчание е като бич за мен.
Тежко наказание, непосилно за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...