Сърдиш ли се за нещо ти,
или неволно те нараних.
Хиляди въпроси през мислите ми 
преминават в този час.
Пиша ти, не отговаряш,
дори и не се обаждаш.
Мълчиш. Но защо ли?
Не зная вече как да ти угодя:
с нежност ли, любов ли,
с усмивка ли, или пък  прегръдка.
С какво ли?
Кажи ми ти какво да сторя.
Кажи ми само думичка една,
за да разбера каква е моята вина.
Обвиняваш ли ме за нещо ти, или пък не.
А може би си въобразявам.Не зная аз.
Това мълчание до никъде
не ще те отведе.
По-добре с мен сподели какво ти тежи,
какво те натъжава
и ще се опитам аз да ти помогна
както мога.
Обичам те! – ще ти кажа,
за да ти олекне на мига,
с усмивка нежна ще те даря
или пък с прегръдка -
каквото пожелаеш ти.
Само недей да мълчиш,
а ми кажи нещо ти.
Ако имам някаква  вина,
да я поправя на мига.
Разбери, че
твоето мълчание е като бич за мен.
Тежко наказание, непосилно за мен.